Дневници за слепотата

След като губи зрението си, Джон Хъл осъзнава, че ако не се опита да разбере слепотата, тя ще го унищожи. Затова през 1983 г. започва да си води аудиодневник. След три години вече е записал над 16 часа материал - уникален разказ за загубата, прераждането и обновяването, изваждайки на показ непознатия свят на слепотата. Дневникът е публикуван през 1990 г., а авторът невролог Оливър Сакс казва: "Това е шедьовър... Най-прецизното, задълбочено и красиво описание на слепотата, което някога съм чел". Следва късометражен филм със заглавие Дневници за слепотата, който печели награда "Еми". Пълнометражният филм със същото заглавие е амбициозна и иновативна творба, която успява да ни докосне. Това е един от най-добрите британски филми за изминалата година. "Едно от най-забележителните неща в записите на Джон е, че въпреки че започват като приказка за тъгата и загубата, в края на дневниците му трансформацията в собственото му съзнание е огромна.